Vinaora Nivo Slider 3.xVinaora Nivo Slider 3.xVinaora Nivo Slider 3.xVinaora Nivo Slider 3.xVinaora Nivo Slider 3.xVinaora Nivo Slider 3.x

Над 3 хиляди MW. Поне на теория толкова нови зелени мощности трябва да се включат в енергийната мрежа след около година.


Това са проекти, които имат предварителни договори с НЕК и трите електроразпределителни дружества и за които е платен аванс или е предоставена гаранция за разходите по присъединяване.

Проектният бум


Числата изглеждат астрономически. Досега в България са изградени слънчеви, вятърни и централи на биомаса за около 400 MW. В същото време националният план на страната до 2020 г., който цели изпълнението на изискванията на климатичното законодателство на ЕС, предвижда изграждането на едва 1898 MW.

Очакванията бяха, че след приемането на новия закон за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ) през април тази година проектите ще спадната рязко. Тогава бяха въведени изисквания за заплащане авансово по 25 хил. лв. и 50 хил. лв. съответно за централи под и над 5 MW. Сумата трябва да влезе в НЕК и ЕРП-тата, за да могат те да инвестират в преносната си мрежа. В случай че инвеститорът е поел задължение да изгради присъединителните съоръжения за своя сметка, се предвижда внасянето на гаранция за същата сума. В закона са предвидени и още няколко ограничения, чиято цел беше да отсее спекулативните от сериозните играчи.

Освен това ЗЕВИ дава само една година предприемачите да започнат изграждането на обектите си. След което предварителните договори би трябвало да се прекратят и преговорите да започнат отначало, но вече при съвсем други условия. Срокът е напълно постижим при фотоволтаични централи, докато при вятърните (които са преобладаващи – над 2000 MW) това е, меко казано, трудно, освен ако турбините не са били вече поръчани. Второто усложнение е, че с новия закон за зелената енергетика цената ще се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) всяка година. Макар методологията на ДКЕВР да се запазва, Комисията вече няма да бъде ограничена да сваля цените, на които се изкупува екоенергията, с не повече от 5% годишно. Това поставя инвеститорите в невъзможност да предвидят какви биха били приходите им, ако изграждането на проекта им отнеме над една година.

Собственик на фирма, която разработва проекти и притежава няколко вятърни турбини в България, казва, че при тези условия интересът е неразбираем. По наблюдение на Евгени Янков, който управлява соларен парк край Ихтиман, повечето инвеститори са се оттеглили след влизането в сила на ЗЕВИ.

Както се оказва обаче, по-голяма част от разработчиците на подобни проекти не са се отказали от намеренията си. По неофициална информация НЕК има предварителни договори за присъединяване към мрежата си на 2109 MW мощности. Всички те са с предоставени от инвеститорите гаранции. Отделно ЕОН, ЕВН и ЧЕЗ са подписали за приблизително 900 MW. В тези сметки вероятно се включват и предварителните договори, при които инвеститорът вече е платил цена за присъединяване или е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата преди влизане в сила на новия закон.

Защо така

Обясненията за запазването на интереса са противоречиви. Най-очевидната причина е, че разработчиците вече са вложили някакви пари и не искат да ги загубят. По-голямата част от тях са относително големи фирми и изваждането на банкови гаранции не е проблем. Дори и техните намерения да не се реализират (едва ли съществена част от всички тези 3000 MW ще намерят финансиране), допълнителните разходи не са толкова големи.

Според Кен Лефковиц, председател на надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация, въпреки трудностите в България и Румъния изграждането на проект за ВЕИ в региона като цяло е много по-лесно от това в Западна Европа. Затова и много компании се опитват да се установят тук. Това запазва интереса на местните разработчици на проекти и те се опитват да ги държат над водата колкото се може по-дълго, за да им намерят купувач. Лефковиц също смята, че след драстичния спад в цените на фотоволтаичните панели в последните няколко месеца местните тарифи дори и след намалението им тази година все още изглеждат доста привлекателни.

Новият закон предвижда иначе логичната процедура за определяне на годишни лимити за присъединяване на нови екомощности. По този начин се цели да се избегне сегашната ситуация, при която през миналата година заявките за присъединяване само към НЕК достигнаха абсурдните 18 хил. MW (т.е. девет нови АЕЦ "Козлодуй"). Ако се следва тази логика, поне през следващата година не трябва изобщо да бъдат подписвани нови предварителни договори за ВЕИ, тъй като в момента има вече сключени за двойно повече от необходимите на България мощности.

Това затваря пазара за досега влезлите играчи. От една страна, се увеличават шансовете техните проекти да се реализират (или да бъдат закупени от реални инвеститори). От друга – увеличава и цената им, тъй като спада конкуренцията. Голяма част от проектите са одобрени от НЕК или ЕРП-тата с ясното съзнание, че няма капацитет за тяхното изграждане. Въпреки това по една или друга причина те са били приети.

В същото време държавата не прави и много усилия да изгради новите правила в ЗЕВИ. Например законът предвижда създаване на агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Тя трябва да се занимава с оценки за наличния и прогнозния потенциал на различните видове ВЕИ, трябва да поддържа национална информационна система за ВЕИ, както и да издава сертификатите за зелена енергия. Ведомството трябва да обобщава всички тези данни и да преценява потенциала за включване на нови производители.

Липсата на ентусиазъм за въвеждането на новите правила подсказва, че държавата всячески ще се опитва да ограничи бъдещите проекти. Това обаче е административно ограничение, което няма връзка с икономическата логика. Новите проекти е логично да са на по-ниска цена, от което потребителите биха спечелили.

Китайските ВЕИ инвеститори

На практика най-големи инвеститори, които в момента продължават да се интересуват от проекти за соларни и вятърни централи, са производителите на оборудване от Далечния изток. Причините за това са няколко.

При вятърните турбини китайските производители се опитват да стъпят твърдо в Европа. За тази цел те все по-често участват и като дългосрочни инвеститори. Вече половин година във ВЕИ средите се говори за бродещите китайски ВЕИ предприемачи, както и за фантастични числа, които са си поставили за цел. Най-активна изглежда XEMC, индустриален конгломерат в Шанхай, един от големите производители на турбини. Според запознати целта му е да придобие проекти в България за 1050 MW. В момента китайците водят преговори за 12 проекта със значително по-малка мощност, като за два от тях са в напреднала фаза. Преговорите се очакваше да са приключили в последните няколко седмици. Но несигурността на местната среда вероятно води до буксуване. В същото време индустриaлният лидер Sinovel (на второ място в света), изглежда, се е отказал. Преди месец в сайта на компанията все още стоеше обявление за търсене на проектен мениджър за България, но хора в този бизнес казват, че интересът им е бил охладен. Sinovel сключиха през април сделка с местна енергийна фирма за развитие на 300 MW вятърни мощности в Гърция до 2015 г. В момента се подготвя подобна сделка в Румъния.

Свръхпроизводството на фотоволтаични панели драстично свали цените им в последните няколко месеца. По различни оценки съотношението между търсене и предлагане е едно към три. Тъй като не могат да се справят, SpectraWatt и Evergreen Sola, два средно големи производителя в САЩ, например влязоха в процедура по фалит в последните два месеца. В момента корейската Samsung преговаря за придобиването на проект в Северна България.

Енергоинвестмънт АД © 2017 | Права за ползване Web Design